Гробището беше винаги пусто, а мъртвите души бяха готови да изслушат всяка ваша дума. Хората идваха тук за да си припомнпят спомени за отминалите времена с близки хора. Други идваха за да се усамотят... Дърветата шептяха историите си на надгробните плочи, които винаги бяха там да ги слушат безмълвно. Слънцето тук беше препречено от дългите клони на растенията, които предизвикваха хладната шарена сянка. Тревата беше изсъхнала там където попадаше жаркото слънце, а беше зеленикава там където сянката я пазеше. Земята приличаше на килимче от цветове, а надгробните плочи завършваха цялостната картина. Някой обрасли в бодливи тръни, а други накичени с венци, всички те седяха там и чакаха...
Но Асмодианите идваха тук да търсят жертви,Камаелите правеха магии и се сливаха с нищо неподозиращите хора.